Какво виждат децата, когато не ги гледаме?

Най-важните уроци в живота не се преподават с думи. Те се улавят в тишината – когато никой не обяснява, но нещо важно се случва.Децата ни наблюдават внимателно – особено когато мислим, че не гледат.

Те попиват тона, с който говорим, начина, по който реагираме, жестовете, които правим, дори погледа, с който отвръщаме на някого.

Ако помогнем на възрастна жена да носи торбите, ако пуснем куче да мине пред нас, ако кажем „Извинявай“ с искреност – детето го вижда. И без да го караме да повтаря тези действия, то ги записва в сърцето си като пример.Но това важи и в обратната посока.

Ако хвърлим боклук през прозореца на колата, ако се ядосаме на касиерката или пренебрегнем животно в нужда – децата виждат и това. И после се чудим защо не искат да слушат, а всъщност – те просто вече са научили нещо от нас.

❝ Най-силното възпитание се случва, когато възрастните се държат така, сякаш някой ги гледа... дори и когато не ги гледат. ❞

Практическа идея за днес:

Наблюдавай собствените си малки реакции – в магазина, на улицата, у дома.
Опитай се да направиш един малък жест на доброта – не за да го покажеш, а просто защото това е най-добрият начин да възпиташ чрез пример.

Въпрос за размисъл:

Кога за последно твоето дете те изненада, като повтори нещо, което дори не си осъзнавал, че правиш?