Живеем във време, в което можем да знаем всичко за секунди.
И въпреки това – често не знаем кое е истински важно.
Когато всичко е достъпно, все по-ценно става онова, което не е автоматично.
Книгата, която държиш в ръце.
Разговорът, който не започва с търсене.
Мисълта, която не е подадена, а избрана.
Да мислиш със своя ум не е демоде.
Да четеш – още по-малко.
Хартията не излиза от мода.
Историите също.
Детето, което задава въпроси, е по-мъдро от света, който дава всички отговори.
А един добре разказан разказ може да те събуди така, както никой алгоритъм не може.
